За Киберхигиената
Ще започна тази статия с един неприятен въпрос. Ограбвали ли са ви някога? Аз зная за три случая на роднини и приятели и в два от тях хората спяха в собствените си домове докато крадците им задигаха имуществото.
Преди да продължа по същество, искам да уточня какво е кибер сигурност и защо е важно да се отнасяме с внимание и респект към този аспект от живота на съвременния човек. Вярвам, че за целите на тази статия е по-добре да не ѝ придаваме разни сложни академични термини, нито да навлизаме в дълбочина за етимологията на думите, с което може би, излишно бихме усложнили представата за киберсигурността. Самата дума е достатъчно описателна, така че всичко, което трябва да разберете е, че кибер сигурността не е нищо повече от “сигурността” в “киберпространството”.По същия начин, по който домашната сигурност е сигурността в дома ви. Основната разликата, обаче, е че в дома ви, вие пазите вещи, предмети и финанси. Още повече, че в общия случай тези вещи са изцяло ваши и подлежат изцяло под вашата отговорност, тези пари са парите, които вие сте изкарали и които принадлежат на вас. За разлика от кибер-пространството, в което, пазите информация, която често е много повече от вашата лична такава. А в 21-ви век информацията е сред най-ценните ресурси. Към този етап от развитието на света, тя има своя ценност и цена и даже може да кажем, че своеобразно се е превърнала в стока. Именно за това има цели дисциплини и науки, които се грижат изцяло за съхранението и, а големите компании наливат огромни количества пари, за да не бъде компрометирана.
Относно киберхигиената? Киберхигиената е може би най-големия страх на всеки инженер. Специалиалистите по кибер сигурност, инженерите и въобще техническите лица, които обикновено са натоварени със задачата да подосигурят една система, всъшност много добре знаят как да запазят неприкосновенността ѝ и най-вече, на информацията, която се съдържа в нея. Има редица изпипани и тествани подходи и стандарти, а още повече, че всеки добър специалист е в крак с времето, технологиите и посоките, в които те се развиват, знае как да предпази системата от основните и най-опасни пропуски в сигурността ѝ. И с това да си свърши работата както трябва. В общия случай до тук тяхната отговорност приклюва.
Комплексната задача, всъщност, е това, което следва след като специалиста по киберсигурност си е свършил работата с компютъра. Отговорността вече я поема всеки потребител, който борави с тази система. В крайна сметка, човека освен, че е най-ценният актив, е и най-податливия и уязвим. Защото, докато машините изпълняват инструкции без емоции и без собствен интерес, хората притежават емоции, мотивации, настроения, страхове, надежди, мързел и още много качества, които вярвате или не – не са особено харесвани от онези хора, които са свикнали да работят само с компютри и математика.
Това прави, така че киберхигиената на служителите е един от основните и най-важни аспекти на киберсигурността, докато в същото време често е пренебрегван и омаловажаван от специалистите.
За да разберем значението на киберхигиената още по-добре, искам да се върнем за момент на асоциацията с дома ви и първия параграф на тази статия.
Нека си представим, че като всеки човек, искате да защитите дома си по най-добрия начин и да предпазите вещите си. Вие може да намерите най-добрия ключар, който да изгради прекрасна, здрава врата, да интегрира силна и почти неразбиваема ключалка, дори да направи, така че да отнеме толкова време на някой крадец да я разбие, че за това време вие да сте се прибрали и да сте го хванали в крачка. Още повече, този ключар може да инсталира всякакви аларми и системи, които да ви предупредят ако някой влезе у вас докато ви няма.
Всичко това са способи и мерки, които могат пряко да се прехвърлят в аспекта на киберсигурността.
А сега си представете как една вечер се прибирате с торбите от пазара и решавате, че няма да се обърнате, за да заключите всичките тия ключалки, които ключаря е изработил и отнемат много досадно време да се заключат. Отивате да оставите торбите, отново ви домързява да заключите и накрая си лягате с отключената врата, забравили в крайна сметка да минете през всяка ключалка.
Всъщност, най-вероятно нищо няма да се случи. Първия път, втория път. В един момент, може би дори подсъзнателно, ще осъзнаете, че нищо толкова опасно не се случва дори да оставяте вратата отворена – и все повече и повече ще си позволявате да оставяте вратата без да я заключите. И така докато някой ден не се обезсмисли цялата работа на ключаря.
Цялата идея на тази статия е да обясни, че малки пропуски във вашата киберхигиена често няма да доведат до мигновенни проблеми. И точно това е опасното… Човешкият мозък е устроен да пести енергия и да минимизира излишни усилия. Когато виждате, че нищо лошо не се случва дори с лесна парола или без двуфакторна автентикация, която само Ви убива от времето, докато бързате да свършите някоя спешна работа в приложението или системата, вие само повече ще си позволявате да го правите и повече ще отваряте вратата на късмета и на злонамерените персонажи. Точно това ви компрометира повече и увеличава шансовете да станете жертва на кибер атака.
Разбирайки и осъзнавайки пред себе си, че безхаберието и мързела са основния проблем на киберхигиената и от там – киберсигурността, е първата стъпка към това да подсигурите неприкосновеността на информацията, с която разполагате.
Основни принципи на киберхигиената
Преди да се впуснем в описване на техническите принципи относно пароли, автентикации и така нататъка, искам да уточним, че една от най-важните идеологии в киберхигиената е всъшност винаги да подхождате с недоверие. Това не означава да бъдете параноични, а просто да приемате, че всяко действие онлайн може да носи риск. Колкото по-скептични сте към непознати съобщения, страници или искания за достъп, толкова по-малка е вероятността да се окажете жертва на измама.
Писателя и съосновател на една от най-големите обучителни медии Тим О’Райли твърди, че “Ако не плащате за нещо, вие не сте клиентът; вие сте продуктът, който се продава”
Тази идея важи в пълна сила в контекста на киберпространството и злонамерените атаки. Колкото и параноично да звучи, е важно да осъзнаете, че твърде хубавите неща, които ви се предлагат в онлайн пространството – често имат лоши последици.
Друг основен принцип е никога да не споделяте паролата си. С никого. Това изглежда елементарно правило, но всъщност се нарушава изненадващо често. Споделянето на парола чрез съобщение или имейл я оставя в архив, който може да бъде достъпен години наред. Освен това всяка споделена парола отваря врата за социално инженерство, тъй като човекът насреща може лесно да се окаже фалшив контакт или злонамерено лице. Ако не сте физически до човека, който има нужда от достъп, най-безопасният подход е изобщо да не споделяте паролата.
И тъй като все пак ще се случи и всички го правим – Има и по-добри начини за споделяне на паролите си. Има програми и софтуер за споделяне на тайни. Проверете ги, те са много по безопасен метод от споделянето в прав (не криптиран) текст, чрез каквато и да е система за чат или имейл.
Добра практика е и никога да не използвате една и съща парола за различни услуги. Рискът е много по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако една платформа бъде компрометирана, всички останали акаунти със същата парола автоматично стават уязвими.
Аз лично помня една единствена парола, която отключва приложението, в което съхранявам останалите си пароли. Това ми спестява усилието да запаметявам много комбинации, а в същото време поддържа добра защитеност, защото всяка услуга има собствена уникална и силна парола.
Когато имате възможност да активирате двуфакторна автентикация, направете го. Тя добавя втори слой защита, който може да ви спаси дори при изтекла парола. Най-добрият вариант е използването на приложение за кодове, като Google Authenticator а не SMS, тъй като лесно SMS съобщенията могат да бъдат прихващани и то сравнително лесно.
Не на последно място, бъдете внимателни с имейлите, които отваряте. Ако съобщението не е очаквано, ако е написано подозрително или ви приканва да действате спешно, вероятността да е фишинг е висока. Много атаки започват точно от едно безобидно изглеждащо писмо.
Това са само основните и фундаментални навици, които всеки може да възприеме, без да е експерт по киберсигурност. Отново, обаче, искам да напомням, че постоянството в тяхното спазване е най-сигурният начин да намалите своите рисковете онлайн.
